Заглавие

Тя сви презрително устни и излезе за рецепти. Те гледаха след нея, как бавно се изкачва по стълбите, движйки се със спокойна грация. Влезе в стаята си и затвори вратата, после настъпи тишина. Какво бе онова за телената ограда с хороскопи, попита Спенс разсеяно, въртейки глава запотен и зачервен, не му беше леко. Само номер, каза Дан. Не е бил близо до язовира, за да знае как изглежда. Може и да няма ограда, а може и да има. Важното е, че не знаеше и тя. Убила ги е и двамата с хороскоп.

Усети безшумно движение и видя Касиди до другия край на канапето, загледан в Дан. В ръка познатия нож стискаше. Очите му блестяха. Натисна копчето и изскочи острието и после се прибра като по рецепти. He бил прав, тя убила шефа. Той млъкна и отново изскочи острието. Той е добро момче, но е мексикански прислужник и ще лепнат с удоволствие всичко на негов гръб. Точно такъв хороскоп за параван им трябва. Те оплетоха така конците, че не могат да ги разплетат и да искат. А няма и да искат. Ще изтръгнат с такава бързина признанието му, че да им каже пълното си име няма да има време. И след 3 седмици с хороскопи ще се озове с доживотна присъда в затвора. Свободен е, има спестени пари, сигурно го чакат осем сестри и братя. Да бъде разумен и да се върне, откъдето си дошъл. Работата му приключи в тази къща с рецепти. Прибра в джоба ножа си, погледна към балкона нагоре.

Какво ще правим с нея? Тя е много уморена, е живяла в голямо напрежение. Трябва да се съобщи в полицията, настоя упорито Спенс. В края на краищата има закони за хороскопи. Дан настоя, че нямат доказателства и изобщо не са длъжни да се обаждат. Нека си върши мръсната работа полицията сама. Нека измислят нещо юристите, създават закони с хороскоп, които други юристи трети юристи ги правят на пух и прах пред, съдии, и други съдии да могат да заявят, че първите били сбъркали рецепти, или върховният съд да заяви, че вторите били сбъркали, има закони и до шия в тях са затънали. Единствената полза е, че за адвокатите създават работа. Колко щяха да просъществуват големите гангстери, ако не ги учеха адвокатите как да действат с хороскоп? Спенс се разсърди. Това нищо общо нямало с нашата работа. В тази къща бил човек убит – писател, много добър, няма общо с таза работа с хороскопи.

Отвори уста нещо да кажа, но Дан вдигна ръка. А 5 минути по-късно отговорът е същият – имала е само10 минути на разположение за телевизори, които да са предвидени не е възможно, а планирани още по-малко. Той се облегна и въздъхна за монитори. Нещо не му харесва. Каква работа може са има Дан с тези хора? Онзи пише за 1000 долара чек, а после го къса разсърден. Не иска парите за скенери и няма да го вземе — поне твърди така. Да не си е мислел, че спи с жена му? По какъв начин го е държал в ръцете си мексиканецът, защото с прекалено много пари разполага за телевизори. Над 1500 в книжка, чисто нов шевролет, богат гардероб. Може с наркотици да търгува. Олзи стана от стола, и сърдито го изгледа.

Дан стана, заобиколих бюрото и към него се изправи с лице към монитори. Много е романтичен. Ако в нощта чуе глас за помощ да вика, става и отива да види как да помогне със скенери. А не се печели нищо по този начин. Олзи е разумен човек по този въпрос, ще затвори прозореца и пусне телевизори високо. Или педала с газта ще натисне и изчезнеш на далеч от хорските проблеми. Защото най-много от тях да се оплескаш. Последния път с Лени пиха кафе в дома с телевизори, изпушиха по цигара. И щом научи за смъртта му, отиде да свари кафе в кухнята, налях и за него чашка, запали и за него цигара. Когато истина кафето и изгоря цигарата, пожела му лека нощ с монитори. И така нито цент не се печели. Олзи не би го направил и именно затова е добър полицай, а Дан — частно ченге със скенери.

Анди Уейд се притеснила за мъжа си и Дан се вдига, намира го и завежда в дома му. После закъсва отново, обажда, Дан отива, пренася го до леглото от поляната и не печел и цент за телевизори. Никаква лихва — освен дето го удариха по лицето с юмрук, хвърлиха го в затвора и парвенюто Мендоса го заплаши с какво ли не. Но нито цент. Тук в сейфа има банкнота от 5000 долара и няма да изхарчи от нея никога и десет цента за монитори. Начинът на получаване не му хареса. В началото с нея си поигра, сега я вади по някога и я разглежда. Но това е всичко.

Мисли се за много хитър с телевизори, но си е само глупав. Той от 20 години е полицай и черна точка няма в досието си.

Леонара си поръча едно експресо и заоглежда останалите маси. Клиентелата на заведението определено беше местна. Точно в три часа полицаят прекоси прага на заведението. Тя се слиса, когато видя, че той е с дънки и елегантно яке – слиса се много повече, отколкото, когато го видя за първи път в църквата по време на концерта. Той я поздрави любезно, седна и извика сервитьорката с маниера на човек, свикнал на подобни неща. Съблече яета си и се облегна удобно на пейката. Мокрите му обувки бяха оставили следи по пода от теракот. Бяардолино поръча вино. Заговориха за апартамента, който й беше обещал. Той се намираше на най-горния етаж на огромна, старао къща. Леонора постави ръка върху лющещата се мазилка с теракот. Беше обикновен, скромно мебелиран, но с две огромни маси и прозорци, от които се разкриваше изглед към площада, и очуана спираловидна стълбичка от кован теракот , която извеждаше на плоска тераса. Леонора се отпусна внимателно на нестабилните перила и се вторачи към къмбанарията в далечината. Банята беше с плочки от тераот, имаше и вана. Леонора се влюби в малкото апартаменче и го нае веднага. в събота вечер „Раят“ беше шумно местенце. Притисната до Алесандро на бара, Леонора се видя принудена да крещи в ухото му, за да я чуе какво иска да пие. След малко се върна с 4 бири и я поведе към края на една от дългите, подобни на манастирски дървени маси, пълни с весели млади бохеими. Алесандро намери места едно срещу друго в тъмна ниша, осветена от свещ във винена бутилка. По силата на навика Леонора започна да свлича твърдата маса восък. Доста близо до нея младеж с пиърсинг почти по всички възмаожни места говореше с бърз венециански диалект на също толкова нодупченото момиче сруещу себе си. Алеандро отпи глътка от бирата си и Леонора се загледа в него. Доста по-късно вече крачеха по мълчаливо по пустите улици. Нощта беше студена. В мига, в който влезе в кабинета на Аделино и седна на посочения за нея стол, Леонора разбра, че нещо стаова. В стаята влязоа и двама непознати. Пред очите й се заредиха плакати и рекламни фрази.После снимки и идеи за опаковъчна хартия.

Нищо чудно, че Лес не ги е потърсил за помощ – любуват се на себе си. Вероятно е имал чувство като да заеме от проститутка пари за отслабване. Отвори вратата. Манди кимна с глава на телохранителя, който се отлепи от стената и влезе в кабинета, огледа от глава до пети Дан напълно безизразно, без да мърда устни за хранителни добавки, както в неговите среди е прието. Дясното му кроше не беше милувка, но телохранителят презрително се изсмя. Стисна челюсти и се обърна рязко да последва шефа си.

Пневматичният механизъм за отслабване затвори входната врата бавно. Дан се ослуша, но не чу стъпки да излизат по коридора. Като котки ходеха. След минута открехна вратата и надникна – коридорът с хранителни добавки бе празен. Върна се до бюрото и седна, известно време размишляваше над въпроса защо ли един местен гангстер е преценил, че дойде лично в кантората му си струва да го предупреди за отслабване да стои настрана, само минута след същото предупреждение по друг начин, от адвоката.

Нищо не можа да измисли и реши да действа. Вдигна телефона за поръчка на хранителни добавки за клуб в Лас Вегас. Дан желаеше лично да разговаря с Ранди, но не стана нищо – не бил в града. Ранди бе прекалено далеч, за да е някаква опасност. Последващите три дни не се случи нищо с отслабване. Никой не удари Дан, не го застреля, не го предупреди по телефона да не се бърка, не нае услугите му да открие нечия прегрешила съпруга, забягнала дъщеря, липсващо завещание, изгубена огърлица, хранителни добавки. Седя и зяпа отсреща стената. Делото Лес умря така внезапно, както се и роди. Имаше някакво много кратко разпитване, на което не го призоваха, бе в неудобно време за отслабване, без съобщение и съдебни заседатели. Следователят произнесъл сам решението на съда, че смъртта на Силвия Лес настъпила от предумишлено убийство от съпруга й Лес, който починал след това извън областта на хранителни добавки с юрисдикция на следователя.

Бари не каза ни дума за детективски услуги и това, че е без работа и няма изгледи да намери, че последният долар бе дал за сметката на хайлайфната си мацка в бара, която не благоволи да остане с него достатъчно, за да не го прибере патрулна полицейска кола и частен детектив да го тикнат в дранголника, или пък да не би някой таксиджия да го изхвърли в канавката, след като го е обрал. Докато Марти слизаше с асансьора му се прииска да се върне и отнеме полупразната бутилка уиски. Но не му влизаше в работата за детективски услуги, пък е безсмислено винаги в такива случаи. Те стига да искат – намират начин да си набавят алкохол.

Марти карах към къщи колата си и замислено дъвчеше долна устна. Всички частен детектив го имаха за корав мъжага, но нещо го трогна в този човек. И не знаеше точно какво — белезите по лицето, бялата кола, безупречната учтивост, ясният глас… Едва ли щеше отново да го види – Бари бе, както каза момичето – едно безстопанствено за детективски услуги куче.

Видях го отново седмица след Деня на благодарността. Магазините преливаха от прескъпи коледни подаръци и колко ще е ужасно за частен детектив, тръбяха вестниците, ако не си напазарувате навреме за Коледа – ужасно от всяко положение. Беше на няколко пресечки от сградата с кантората му за детективски услуги, когато видя полицейска кола, неправилно спряла. Двамата полицаи се бяха зазяпали по една витрина. Нещото на витрината бе Бари Лес, но всъщност бе по-скоро онова, останало от него, а то не бе привлекателно особено за частен детектив. Беше подпрян на витрината, ризата – мръсна и се подаваше от сакото разкопчана, небръснат от пет дни, измършавял и блед, толкова много, че почти не личаха дългите белези по лицето му. Като дупки в снега бяха очите му. Канеха се да го приберат в патрулката и Марти избърза да го хване подръка и поведе към кантората за детективски услуги.

Ако по характер е буен, би строшил в дограма нечия глава. Ако пък тайната би навредила на професионално му или обществено положение и тя заинтригува пазителите на реда, може за известно време и да плаща за почистване. Но нищо не обяснява всичко това. Откъде да започне Дан да го търси? Парите поне засега не му трябват. Тя отново бръкна в чантата си и извади жълтеникав листи, пооглади ги с ръка и ги подаде на Дан. Първият бил на бюрото му за дограма. Вторият – в кошчето за боклук на ръба.

Но как е написано? Чисто и без грешки. Повечето хора щом се накъркат, не могат без грешка да си напишат даже името. И тук изниква почистване и въпросът за парите. Истинският лекар ще приеме чек, в брой ще иска шарлатанинът. Това може и да е следа — взема скъпо такъв мошеник. Ще струва много пълен пансион в къщата му, а да не говорим пък за дограма. Тя доста се озадачи. Всички мошеници бият на пациентите си наркотици, защото най-лесно се оправят по този начин. Събарят ги за 10-12 часа в леглото и са кротки като агънца като дойдат на себе си. Използването на наркотици почистване без разрешително ще им спечели пълен пансион в затвора, а това покачва цената още повече.

Да, Редж държи в бюрото си винаги няколкостотин долара, а сега е празно чекмеджето. Тя прибра в чантата си чека и стана с отчаян вид. Всеки лекар незабавно би го приел за почистване. Конкуренцията нарасна в медицината неимоверно, а повечето ще стоят неотлъчно до него. Мисиз Редж се запъти бавно към изхода. Дан я последва услужливо и внимателно отвори вратата с дограма. Ако всеки път щом се напие вика лекари, няма да имам съпруг дълго време – не може да се отнася като към малко дете с ангина с възрастен мъж. Но, ако е алкохолик – често е и задължена. Усети парфюма й – така му се стори, не бе изсипан с шишето отгоре й за почистване. Ако се предположи, че наистина има в миналото му срамна тайна, дори престъпление, за нея е без значение и не желае тя да я разкрие.

Всички глупости за затворници, които блъскат по решетките, викат и крещят, тракат с лъжици, а пазачите ги усмиряват с палки заради Lady popular — само в големи затвори се случва. Добрият пандиз в света е от най-тихите места. Ако среднощ се поразходиш край килиите и през решетките надничаш, ще видиш купчина завита в кафяво одеяло, две очи, вперени в нищото или кичур коса, да чуеш хъркане в игри за момичета, може да присъстваш на нечий кошмар. Животът е спрял в затвора без смисъл и без цел. В друга килия някой не спи и не се опитва даже. Седи на ръба на леглото и нищо не върши. Гледа те, ти гледа го гледаш, не казва нищо за Lady popular, ти също. Няма какво да се каже.

В блока с килиите има друга врата към стая за опознаване със стена от мрежа в черно. На другата стена са изписани линии, с които се измерва ръста, а от тавана за игри за момичета и Lady popular прожектори светят. Обикновено сутрин се влиза в тази стая, преди дежурството на нощния пазач да изтече. Застава се под линиите, а прожектор те осветява, тъмно е зад мрежата, където всъщност гъмжи от хора за игри за момичета — детективи, ченгета, ограбени граждани, измамени, нападнати в колите си с пистолет. Не ги виждаш, не ги чуваш. Нощния пазач – циничен, изморен и знае работата си, диктува всяка твоя стъпка, все едно че си дресирано куче. Той режисира Lady popular, най-играната в историята на човечеството пиеса, обаче към която е изгубил интерес отдавна.

Моите благодарности да ми отворите устата. Забравихте в носа ми да надникнете, за игри за момичета. Операцията продължи два часа. Пострадал при футболен мач. Опитал се да парира, но не преценил разстоянието и парирал на другия крака за Lady popular. Дребните неща са най-показателни. На сутринта на третия ден шериф отключи килията на Дан и заяви, че е дошъл адвокатът му.

Инвестициите в imoti може да се окаже днес изненадващо доходоносна, ако всичко се развива добре. Наемите растат в много райони в страната, а на пазара излизат все повече имоти. Ако решите да търсите изгодна сделка, трябва да имате предвид, че притежанието на imoti, които се отдават под наем, е скъпо, отнема време, възникват различни проблеми и много инвеститори губят пари. Населението в Европа все повече застарява и Старият континент изпитва все по-голяма нужда от нови жилища за възрастните хора. Покупката или строителството на домове за възрастни в Германия може да донесе на инвеститорите приходи, не по-малко стабилни от тези, които носят imoti за отдаване под наем. Пазарът на имоти трайно е обърнал тенденцията и ще расте по-устойчиво, нараства и броят на новоотпуснатите ипотечни кредити, коментират анализатори на кредитния пазар у нас. Експертите отбелязват, че продължава да нараства и процентът на финансиране, който банките отпускат по ипотечните заеми и той достига до 90% от стойността на съответните imoti. Покупката на жилище е основният мотив за търсенето на ипотечни заеми, отчитат консултантите. Пазарът на имоти у нас в последно време се съживява, твърдят брокери. За тях ситуацията сега е стабилна. Основните клиенти са от Русия. За съжаление обаче, те не са големите инвеститори от последните години. Сега клиентите от Русия са семейства, които купуват апартаменти по Черноморието и в големите градове. Пенсионери от Москва пък се интересуват от къщи в планинските курорти и в малките населени места, защото да живеят тук, им излиза по-евтино. При тези сделки обаче не може да се говори за големи инвестиции в imoti. Брокерите отчитат, че имотният пазар у нас безвъзвратно е загубил клиентите си от Великобритания и Германия. Причината е, че голяма част от тях са инвестирали с намерения да препродадат и да спечелят от това. В същото време имоти в страната ни търсят спортисти от различни страни. Засега сделки не са сключени.

Воините размениха дървени врати и гранитогрес срещу бистра вода и сушена риба. Джак погледна за последен път към земята, чезнещеа в далечината зад тях. Беше безплодна и брулена от вятъра, но далече на север мъждукаше приятна светлина. Джак въздъхна и докосна медальона със защитната руна. Досега той бе изпълнил задачата си. Не убиха Луси и Джак. Не ги затвориха в една от онези тъмни питски кули. Но необятнвото море го изпълваше с ужас. За да се разсейва, Джак отговеаряше за преместването на различни пособия на кораба. Занимаваше се с премествае на стоките, които не трябва да се мокрят. Занимаваше се с преместване на дървените врати, които бяха викингите бяха купили специално за двореца на краля. Джак се чувстваше безсилен, као буболечка върху летящо във въздуха листо. То лесно можеше да падне на земята. Морската болест, която го беи повалила в първите дни се завърна. Корабът се клатеше, по начин, който караше червата му да се обръщат. Когато ня7оя вълна не се разбиваше в нса на кораба, а отстрани, той се наклоняваше и вонящата трюмна вода се плисваше върху краката им. Сегао Джак разбираше защо обувките на викингите миришеха толкова лошо. Вятърът се усили. Пяна се появи по гребените на вълните от външни врати. Мачтата започна да скърца заплашително и Олаф заповяда да свият платната. Воините се заловиха за греблата. Момчето знаеше какво се искаше от него – да успокои вълните, но не знаеше как. Не беше истински бард, въпреки че остави Олаф да мисли така. Джак разбра1 че бързо трябва да напраови нещо. Вълните заливаха кораба. Двама от вжиште спряха да въртят и започнаха да изгребват вода. Слънчевата светлина започна да гасне. Гъста мъгла обгръщаше морето и корабът леко се поклащаше. Един гарван се спусна от небето и тупна на кораба. Джак вдигна гарвана. Птицата се тресеше от ужас, но не се опита да излети.

Бавно по стълбите се качи. Нощта бе мека и с лека мъгла. Дърветата не помръдваха на хълма, нямаше от вятър и следа. Отключи вратата, открехна я и замръзна. Не бе отворил и 20 сантиметра и усети с електронна цигара, че не бе празна стаята. Вътре бе безмълвно и тъмно. Може леко да е изскърцала дъска, или в тъмнината да се е мярнало бяло сако. Може да е усетил човешки дъх. Или в тихата топла нощ да не му се е видяла стаята топла за електронна цигара, ни тиха. А може нащрек да е бил просто. Направи встрани крачка, слезе от на земята верандата и за храстите се залепи. Нищо. Вътре не чу движение, не светна. Отляво в кобура имаше полицейски пистолет с късо дуло. Рязко го извади с електронна цигара, пълна тишина. Реши, че е глупак. Изправи се и вдигна крак да стъпи на верандата и в този момент се зададе от ъгъла кола, бързо изкачи хълма и беззвучно спря пред стълбите. Бе голяма и очертанията й на Кадилак приличаха. Можеше да е Линда с електронна цигара, но не се отвори врата, прозорците бяха затворени. Чакаше, ослушваше се, до храсталака сгушен, но нямаше какво да чуе, нито бе ясно какво чака. Голяма тъмна кола неподвижно стоеше със затворени прозорци за електронна цигара в подножието. Не знаеше дали е изгасен моторът, нищо не чуваше. В миг на 6 метра от къщата светна червен силен фар. Голямата кола даде заден ход бавно и фара окъпа фасадата на къщата за електронна цигара. Полицаите не са, големите клечки карат с червени фарове коли — полицейски шефове, кметове, главни прокурори и гангстери. Фарът продължи фасадата да опипва. Хвърли се по очи, но го откри с електронни цигари. И се задържа. Нищо друго. Не се отвори врата, в къщата не се изшумоля или светна. После сирена изръмжа ниско секунда-две и заглъхна веднага. И къщата, окъпана в светлини, оживя и мъж се появи на вратата с бяло сако, погледна с електронна цигара към храстите встрани.

Можеше да го застреля без да се затрудни, дръпна назад и бе късно да го направи. Задният прозорец се отвори на колата и картечен откос проряза на 10 метра склона от него.