Имало едно време в едно забутано градче едно момченце на име Хриско. Той бил много работлив и усърден и винаги помагал на родителите си с каквото може в техния магазин за климатици. Хриско обаче някак си никога не оставал доволен единствено с тази работа. Неговата голяма мечта била да стане частен детектив. Той бил сигурен, че един ден ще сбъдне мечтата си, но до тогава ще се наложи да продължава да помага на техните и на баба и дядо си и техния бизнес с имоти Варна. Това пък от своя страна била още по-скучна работа за малкият Хриско, за щото поне при климатиците имало малко техника, поправка, ремонт и така нататък. В бизнесът с имоти нищо интересно не се случвало и това много отегчавало момчето. Той нямал търпение да се прибере вкъщи и за започне да си прави планове за бъдещето му като частен детектив. По цяла нощ измислял какви ли не нови планове, стратегии, устройства и други подобни, макар и често баба му и дядо му да са му давали задачи за имоти Варна и за вкъщи.
Минало се време и Хриско вече пораснал голямо и стегнато момче и отивъл да учи в университет, въпреки желанието на родителите му да продължава въпреки всичко да се занимава и с климатици. Това обаче нямало как да се случи, защото, ако Хриско иска да стане много добър частен детектив, то тогава по никакъв начин не трябва да се разконцентрира и да се разсейва от задачите му. Прекратил и всякаква дейност, свързана с имоти Варна, но пъкмнеговите баба и дядо приели тази новина доста по-добре от родителите му. Все пак Хриско е прав, че и той трябва да си търси щастието и щом занимаването с климатици не му е по вкуса, то тогава той не бива да бъде принуждаван да се занимава с по добни обременяващи ума му действия.
В крайна сметка Хриско не успя да постигне детската си мечта и да стане частен детектив, но просто защото новата област, в която се беше насочил в университета, доста повече му се отдаваше и той не искаше да си пропилее шансовете за развитие, които получава там.