Заглавие

В този момент телефонът иззвъня пронизително, нарушавайки тишината. Фил прикова поглед върху апарата. Нейното спасение. Брад вдигна ръка. Отрицателно поклати глава, гледайки към телефона, който продължаваше да звъни. Фил беше обхваната от нова вълна на страх и безпомощност. Звъненето престана. Двамата седяха като застинали в смълчаната стая. Брад все още се взираше в нощното шкафче на Фил. Фил се чудеше дали няма да отвори кутията й за бижута Сваровски, но вместо това той взе снимката на Мари-Лаура. Фил й я беше направила, предиш да замине. Брад се изправи и прибра снимката в джоба си. Той се запъти към вратата. Фил не смееше да помръдне. Напрегна слуха си. Фил стана от леглото, сребърните гривни на ръката й издрънчаха. Тя прекоси стаята на пръсти, прилепи се до стената и надникна през вратата. Нямаше го. Тя се втърна към вхаодната врата и я заключи. Фил набра номера на Махони, притиснала слушалката към ухото си. Никой не вдигна. Махони зави по улицата на Феил с рязко свистене на гумите и изруга, коато видя черното порше по средата на улицата, устремило се право срещу него. Изпъшка, когато осъзна, че това е колата на Брад Кейн. Той изскочи от колата и се затича към сградата, две писалки изпаднаха от джоба му но той неп се върна за тях. Махони натисна копчето на асансьора и нетърпеливо зачака вратите да се затворят. Махони заблъска по вратата на апартамента, Фил отвори вратата рязко и се хвърли в прегръдките му. Фил нервно задърпа сребърните си гривни. Краката й омекнаха и тя безпомощно се отпусна на канапето. Махони погледна пребледнялото й лице. Фил продължаваше да си играе нервно със сребърни бижута, докато разказваше на Махони какво се бе случило. Махони също се отпусна на канапето и въздъхна. Нощта се беше оказала прекалено дълга. След няколко часа щеше да изпрати Фил във Франция. Поне там щеше да е в безопасност. Бръкна в якето си и потърси някоя от своите писалки, но те бяха паднали докато той тичаше към сградата. Той взе една от хубавите писалки на Фил и започна да пише нещо в тефтерчето си. Трябваше а хване Кейн преди да е направил някоя глупост.

Разбира се, съдиите към такива прояви са много снизходителни, не са желали на един млад човек на кариерата да навредят с пожелания за рожден ден. И му дадоха условна присъда. Освен това бе и крадец, чекове фалшифицираше, престъпник си беше определено. С майка му приятелки били. Може би имаше щастието тя с пожелания за рожден ден, че твърде рано умря, за да не види как синът й се развива. Мистър Робърт всичко възможно направи. Опитваше се подходяща работа да му намери, глобите му плащаше. Но колкото и да покаже да се мъчеше, че внимание не обръща на пожелания за рожден ден, всичко беше за него голям удар. Както всеки от селото би потвърдил, вълна от убийства и насилие ги заля преди време. Понякога на 20 оттук, дори на 50 мили. Едно или две на 100 мили станаха, но че с тукашните са свързани полицията за оригинални пожелания за рожден ден подозира.

Един ден излезе да се види с приятелка Верити и не се върна повече. Обадиха се в полицията. Започнаха навсякъде наоколо да я издирват, но да открият от нея и следа за пожелания за рожден ден не можаха. Пуснаха във вестника обяви, полицията навсякъде съобщи, че я издирва, но решиха най-накрая, че с някой свой приятел е избягала. След това, че е била видяна с Робърт Майкъл за пожелания за рожден ден се разчу. Полицията вече за някои престъпления го подозираше, в околността извършени, но с никакви конкретни доказателства не разполагаше. Говореше се, че е било забелязано момиче, като Верити облечено, с младеж за пожелания за рожден ден в кола с външността на Майкъл, която приличала на неговата по описание. Но никакви доказателства нямаше, докато 6 месеца по-късно трупа й не откриха в горист район на 30 мили оттук, захвърлен в канавка и с камъни и пръст покрит. Клот с пожелания за рожден ден трябваше да го разпознае, бе Верити. Удушена, с обезобразено лице. Клот удара напълно не можа да преодолее. Разпознала я по белези – една бенка, дрехи и съдържание на чантата. Мис Тел обичаше Верити много с оригинални пожелания за рожден ден. Сигурно преди да умре за нея си е спомнила.

Мери по главната улица бавно тръгна към пазарния площад, където от времето на крал Джордж в една стара сграда щеше предварителното следствие да се състои за пожелания за рожден ден. Тя часовника си погледна. До началото още 20 минути оставаха. Реши през магазините да мине, където прежда и детски дрешки се продаваха. Едно момиче клиенти обслужваше с оригинални пожелания за рожден ден, а вълнени жилетки две деца мереха.

Много трудно е понякога да се измислят подходящи пожелания за рожден ден. Сядаш да напишеш имейл пред компютъра или вземаш телефона SMS да изпратиш и изведнъж – забиваш. Започваш да се чудиш какво да напишеш – усукваш, умуваш, мъчиш се и все не измисляш нищо, не се сещаш, се ядосваш после и не се получава накрая. Но за тези неприятни случаи, в които понякога човек изпада, си има решение за оригинални пожелания за рожден ден:

Има десетки сайтове в Интернет за поздравления, шеговити лафове, свой приятел или роднина, познат – да разсмееш с някакво нестандартно пожелание за имен ден или атрактивни пожелания за рожден ден. Тези сайтове, след 15-те минути на мъдрене, приповдигат винаги отегченото ти настроение и огромни списъци предоставят с пожелания за рожден ден и други търсени. Някои са много хубави – например „Честит рожден ден! С две ръце букет от нежни пожелания ти даряваме и радост, любов и щастие ти желаем от все сърце!” или „Много щастие, здраве и късмет от нашата дружина, а другото – от магазина!”, са много забавни и хубави, и отличен избор за пожелания за рожден ден.

Често се случва, особено във Фейсбук, да се налага да пиша пожелания за на някого и направо от мислене ми дотяга. Точно за тези случаи, които на всички се случват със сигурност, тези забавни сайтове за оригинални пожелания за рожден ден са създадени. Винаги получавам на моите рождени дни забавни, страхотни, закачливи поздравления, понякога и малко цинични, но все весели естествено. Същото се случва и когато чествам именния си ден –толкова забавни, но и глупави пожелания получавам. За това и когато аз трябва пожелания за рожден ден да изпратя на някого, в някои от тези сайтове влизам и избирам според мен най-забавните и най-подходящите такива за човека или подходящи просто подаръци и дори понякога се смея, докато ги пиша тези пожелания за рожден ден.

Осемнадесетата или двадесет и първата години – приети за пълнолетие и поемане на отговорност за действията, в различните страни те са на всеки младеж и девойка важен етап в живота им. Това е време за поглед назад и надежда напред – какво е било и какво ги очаква след като получат пожелания за рожден ден от роднини, приятели, почитатели… На тази възраст изглежда обнадеждаващо бъдещето, има пред тях вълнения и приключения. Има решения да се вземат за бъдещата кариера и професионален избор. Това е времето, когато са заобиколени младите хора от повече приятели, с техните оригинални пожелания за рожден ден и с които гледат напред със същата възбуда и с един и същ оптимизъм.

Фред си направил шега. Спечелил пари на надбягванията и в обувката ги скрил. Искал да я изненада. Пратила на поправка обувката, без да знае, че са вътре парите, но когато отишли в обущарницата, те още си били там. Така или иначе, получили си ги с детски дрехи до последния цент обратно.

И парите същите бяха, така ли?, попита я Боб. Започваше да схваща идеята и да не я харесва никак. Не би казал, че го погледна. Господин Боб не разказа точно така историята, има известна разлика от това, което е казала на Боб за дрехи за деца, каза шерифът кротко и скръсти върху корема си ръце. Лудърс се наведе внезапно в стола си напред, без да свали от лицето си усмивката. Боб не помръдна дори. Жената неопределен жест направи и продължи дланта й върху ръкохватката на стола да се плъзга.

Шерифът глава извърна много бавно и го погледна сурово право в очите. После се обърна за детски дрехи отново. Едната ръка върху корема потупа другата. Доколкото разбрал, Боб по-рано тази вечер е бил тук и тя е казала, че са били подменени парите. Тя отрече да е виждала Боб някога преди, а той дори не си направи труда да я погледне. Неговият човек за детски дрехи бе Лудърс. Гледаше го и спечели толкова, колкото ако в игрален автомат бе пуснал монета. Той отново запали пурата си и се изкиска. Шерифът очи затвори. Лицето му тъжно някак изражение бе придобило. Кученцето в детски дрехи изпод стола му изпълзя и насред стаята застана, в Лудърс загледано. После в ъгъла отиде и под кувертюрата се напъха на леглото. Известно време как сумти се чуваше, после престана.

Фалшификация на детски дрехи, пророни на себе си шерифът. Няма необходимата подготовка с това да се заеме и опита. Тук така бързо не работят. В планината престъпления почти няма и кисела гримаса направи. След малко очи отвори. Къде са тези пари? Предполагала, че са у Фред. Нали е искал да й ги подари? Подарил ги с детски дрехи, но в момента не се нуждаела от тях тук в планината. Може би чек ще й даде по-късно.

Дали са в джоба му, или тук някъде в къщата? Тя глава поклати. В джоба му са сигурно. Не знае за детски дрехи. Искат ли хижата да претърсят? Шерифът дебелите си рамене повдигна и тъжно кимна.

Стоя и се ослушва, но единственото, което чу за перални бе в главата
му бученето на кръвта, а което усещаше единственото, бе в главата му
пулсиращата болка. Отново към портфейла си се стрелна, той там си
беше. Отвори го и преброи парите си за хладилници. И те бяха там като
че ли.

Обърна се и към колата се потътри. Искаше в хотела да се прибере, да
изпие няколко чаши и да легне. Искаше да се срещне с Чарли за перални
след известно време, но не веднага. Първо да полежи му се щеше. Все
пак бе пораснало момче и от почивка се нуждаеше за печки. Влезе си в
колата, запали, обърна и я изкара на черния път, а после на шосето. Не
срещна за хладилници никакви коли. Музиката гърмеше все още с пълна
сила в павилион за танци.

Когато шосето стигна, запали фаровете и обратно към селото подкара за
перални. Местният шериф в малка барака от чамови дъски висеше точно
срещу пожарната, на половин пряка от кея за лодки. Вътре светеше гола
крушка, зад остъклената врата с печки. Спря колата на улицата на
отсрещната страна и стоя и гледа около минута бараката. Вътре на
въртящ се стол гологлав мъж седеше зад олющено старо бюро до
хладилници. Отвори на автомобила вратата, понечи да излезе, но се
спря, затвори вратата, запали и потегли. Все пак 100 долара трябваше
да спечели за перални.

На около 2 мили след селото сви към езерото и стигна фурната по
асфалтиран наскоро път. Подмина и няколко печки за къмпинга, а после
на детския лагер кафявите палатки видя. Между тях лампи бяха окачени,
а се чуваше потракване от голямата палатка с хладилници – миене на
съдове. Малко след това някакво заливче заобиколи, разклон и черен
път. Той бе целият осеян с камъни и с дълбоки коловози, заровени
перални наполовина в пръстта, а гъстите отстрани дървета едва
пропускаха да се мине. Подмина осветени хижи – стари, от борови греди
до печки с необелена кора. После се заизкачва пътят и стана пусто
наоколо, но една голяма хижа след малко увисна на склона на ръба до
хладилници. Цялото езеро бе в краката й.

Ако е засегнало това заболяване във Feisbuk гърба или коленете, не би могла много да се движи и сигурно плете през повечето време. В пепел от рози я вижда така, както я видя в нощта, когато заради безпокойството си го събуди — сред облак розова вълна. Предполага, че да плетете пуловери продължава, за глава шалове и други неща за феисбук, които как се казват не знае. Ако предпочита да служи на справедлива кауза, поне ще й бъде интересно, се надява. Нека се лее като вода справедливостта. И като вечен поток с пепел от рози да е правдата.

Мери три пъти прочете писмото, остави го настрана след това и се замисли за съдържанието на Feisbuk и смисъла му леко намръщена. Първото нещо, което в главата й дойде бе, че почти няма никаква конкретна информация в него. Дали адвокатът след време нямаше да й съобщи нещо за пепел от рози съществено? Бе напълно почти сигурна, че това да очаква не може. Подобно нещо в стила на мистър Рафъл не би било. Интригуващо. И как би могъл да очаква във Feisbuk той, че Мери каквото и да било ще направи, след като не знае за какво става дума дори? След няколко минути реши, че целта му е да я заинтригува. Мислите й към него се насочиха, към краткото време, прекарали в пепел от рози заедно. Неговият недъг, изблиците на остроумие, лошият му нрав, грубите от време на време шеги. Доставило му е удоволствие, за което без съмнение говореше това писмо, да раздразни и на адвоката си естественото любопитство. Доставяше му удоволствие, помисли си тя, да дразни хората по Feisbuk.

В писмото нищо нямаше, което за какво става всъщност дума да й подскаже, не можеше с нищо да й помогне. И беше сигурна в пепел от рози, че Рафъл именно това е целял. Имал е предвид нещо друго.

Хубавата жена бе мис Елиз, на известно девическо училище пенсионираната директорка. Никой във Facebook на убиец не приличаше, освен Касар може би, но беше предразсъдък това към чужденците сигурно. Мери много уморена от запознанства си легна. Слабият мъж беше архитект. Екскурзията си бе уморителна, а че се опитваше 15 души едновременно да проучи и реши кой би могъл от тях с някакво престъпление във Facebook да е свързан, бе още по-уморително. Всичко толкова нереално й се струваше, че едва ли човек би могъл сериозно да го приеме за запознанства. Хората много приятни й се сториха, не се отличаваха с нищо от много други, които би могъл човек да срещне на екскурзия. Въпреки това извади бележника тя и списъка и още някои забележки вписа за Facebook.

След това гледната точка да промени реши —за възможен убиец в запознанства мислеше досега, а защо възможна жертва да не търси? Кой би могъл да е той? Едва ли от присъстващите. Професора бе интересен човек, мил, и макар самата да не разбираше нищо от наука, предположи за Facebook, че е учен. Слабият архитект – какво общо може архитектурата да има, но не беше изключено някое скривалище? В някоя от къщите да има скелет и би се досетил къде е скривалището за запознанства. И щяха трупа да намерят … Мис Кок и мис Бру са най-обикновени. И беше сигурна все пак, че вече едната от тях е виждала във Facebook. Бе виждала мис Кок. Е, щеше да си спомни все някога. Полковникът и жена му – приятни хора. Служил в чужбина през повечето за запознанства време. Приятно й бе с тях да разговаря, но повече нищо от това.

Застаряващите клюкарки да са престъпнички бе малко вероятно, но много клюки знаеха от Facebook може би, или разполагаха с някаква информация, да направят подсещаща забележка, и с артрита свързана дори, ревматизма или медицината. Студентите при запознанства към насилие са склонни. Нима Рафъл я бе изпратил един студент по следите? Всичко зависеше от онова, което му се искаше да направи, което е направил във Facebook, или беше твърдо решил да направи. Може да бе анархист?

Боляха я краката и гърбът, а умът й съвсем гладко не работеше. Заспа и засънува веднага няколко неща от запознанства. Едното бе, че на професора падат рунтавите вежди, защото са фалшиви, а не негови и това обясняваше всичко — той беше престъпник от Facebook. След малко си каза с тъга, че не е решено нищо. Веждите не можеха никак да й помогнат.

Беа се чувстваше истински аматьор в играта, наречена живот. Знаеше ка да се справя с ежедневните си задължения, знаеше да готви, знаше дожри каква музика предпочита. Що не отнася до готвенето, знаеше някои рецепти, много от които френски. Купи си някои нови блузи и потници. Разпознаваше лицата на известните телевизионни журналисти, спомняше си имената на авторите, чиито киги обичаше, помнеше филмите, които бе гледала. Но не помнеше къде ги бе виждала всички тези лица, къде бе чела книгите, в кои киносалони бе гледала филмите. Не беше сигурна, че ще си върне паметта. Всеки път, кгато се опитваше деа насочи мислите си назад в миналото, тя се сблъскваше с все съата непробиваема пустота. Докторката проължаваше да смята, че имат напредък. Живееше при Фил вече от месец, а почти не беше излизала от апартамента. Фил я водеше от време на време по разпродажби и й купуваше хубави панталони, блузи и потници. Беа се ужасяваше от необходимостта да избира дрехи, да ходи по улиците, да се храни в ресторант. Харесваше й да си седи тук, в апартамента на Фил. Беше голям, светъл и просторен. Фил е прибра по-рано от обикновено, за а заведе Беа отново на пазар за блузи и панталони. Откакто Беа се нанесе в апартамента, в живота на Фил настъпиха драстични промени. Харесваше й , че има на кого да каже здравей, коато се прибере у дома, че от кухнята се носят апетитни миризми, а котката нетърпеливо се втурва да я посрещне, као драска с нокти по лакираните дъски на пода. Даже космите на котката, които полепваха по черното й сако, не я дразнеха. Беа гладеше изпраните дрехи, потници и блузи. Освен това чистеше и готвеше. През тези няколко седмици, които прекараха заедно, те двете се бяха научили да си помагат. Фил се провикна от вратата, за да поздрави, и хвърли шлифера си върху канапето, вместо да го закачи в гардеробната. Днес щеше да започне истнското връщане на Беа към живота. Фил имаше планове за нея. А по време на вечерята, след като приключат с покупките, щеше да ги сподели с момичето. Косата на Беа вече бе израстнала и вече закриваше белезите й. Облечена бе в дънки и риза, които Фил й бе купила.

Докторът бавно почервеня, задави се в жлъчта си, отвори вратата и излезе за Пампорово, като я затвори внимателно след себе си, без да откъсва поглед от Дан най-злобния поглед, с който някога са го удостоявали в Сандански, и най-злобното лице, което бе виждал. Като се обърна, Али се смее. Тя погледна на ръката часовника си, излезе, а Дан седна, загледан в Ким – великият писател от Пампорово хъркаше, лицето бе потно, но го остави завит. След 2 минути Али се върна с Канди в спортна риза на каре, широки панталони, без колан, в два цвята — черно и бяло обувки, безупречно чисти. Гъстата коса бе назад сресана и лъскава от брилянтина или друго мазило за коса от Сандански.

Али безшумно изкачи стълбите, Дан и Канди с поглед я проследиха. После тъжно погледна към Пампорово и хъркащият Ким. Вдигнаха го и тежеше колкото оловен ковчег за двамата дори. На горната площадка минаха край затворена врата и открит балкон. Продължиха с отпуснатото тяло, влязоха в друга стая в Сандански и върху голямо легло го стовариха. Чак тогава Дан сграбчи високо до рамото ръката на Канди, където пръстите впити причиняват възможно най-силна болка в Пампорово, като се постара да го заболи. Той леко се намръщи, но лицето му в следващия миг пак стана каменно. И внимавай някъде лука да не сгазиш с приказки в Сандански, когато за хората, които ти плащат говориш.

Чилиецът с рязко движение се освободи и отстъпи към Пампорово. Черните очи разярени мълнии мятаха, ръката му се плъзна и измъкна от ризата дълъг тънък нож. Закрепи го към дланта си с върха на острието, без да го погледне даже за Сандански, отпусна ръка внезапно и хвана в движение дръжката. със Светкавична бързина бе извършено всичко това и без усилие. Вдигна ръка до рамото, замахна с ножа и той се заби, в рамката на прозореца в Пампорово трептящ. Прекоси с гъвкава походка стаята, измъкна ножа, нагоре го подхвърли и го хвана зад гърба си, завъртайки се на токове към Сандански. В следващия миг някъде в гънките на ризата му ножът изчезна. Приближи се с подигравателна усмивка. Дан го хвана за китката, дръпна го да го извади от равновесие за Пампорово, извъртя се зад него и пъхна зад лакътя му сгънатата си ръка и го натисна.

Имаше и едно много странно завещание с чанти. Оставил няколко милиона на жена си за трамвайни билети, а другите поставил под попечителство с възглавници. Имотът да запази вида си, да не се променя нищо, всяка вечер да се нарежда тържествено голямата маса в столовата и да не се допуска никой в имението, освен слугите и адвокатите с чанти. Завещанието естествено било оспорвано, поорязали земите и когато Линда се омъжила за доктора, баща й подарил за сватбата имението с възглавници, дал цяло състояние, за да го превърне в обитаемо. Винаги го е мразила това имение. Поне част от времето задължава да живее тук, уморено от чанти сви рамене. Редно е поне едната дъщеря да покаже признаци на улегналост, на доктора му харесва. Човек, който прави сцена като онази в Уейд, дори като е по пижама носи черна вратовръзка с възглавници. Тя повдигна вежди.

Отново прекосиха алеята, изкачиха се по каменни стълби и безшумно се отвори едно крило на голяма двойна врата. Скъпо платен високомерен тип с чанти настрани се отдръпна да направи място. Входното антре с възглавници бе от целия му апартамент по-просторно. Подът мозайка, прозорците изрисувани. Ако проникваше през тях светлина, можеше да се види какво има в антрето. Минаха с чанти през друга двойна врата от дърворезба и влязоха в мрачна стая, дълга 20 метра. Вътре чакаше мълчалив мъж, който студено ги изгледа и мръдна ченето си надолу с около сантиметър до възглавници.

Боб седна и го загледа, той също го загледа, като бръмбар от ентомолог. Никой не каза нищо, цареше пълна тишина до внасяне на чая с чанти. Поставиха го върху огромен сребърен поднос на китайска масичка. Линда започна да налива в чашите. Гласът му отекна в далечната стена с възглавници сякаш и му прозвуча самотен и малък. Тя подаде чаша на стария, после на Боб, безмълвно стана и излезе. Гледа след нея. Сръбнах от чая и извадих цигара от чанти. Страдал от астма. Върна обратно цигарата в пакета. Загледа го изучаващо – как изглежда притежател на 100 милиона, но той нямаше никакъв вид на човек с възглавници, който на живота се радва. Бе огромен, около метър и 92, със съответстващо телосложение.